English11 ноември 2022
10:00 – 11:30
Откриване на конференцията
проф. Морис Гринберг, фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“
Саня Шаранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България
д-р Теодора Иванова, председател на ДАЗД
Лазар Лазаров, служебен заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика
Марин Байчев, началник на отдел „Интеграция на хората с увреждания“, МТСП
Грета Ганчева, директор на дирекция „Приобщаващо образование“, МОН
Еверт-Ян Хохарверф, Асоциация за развитие на помагащите технологии в Европа
проф. Стивън фон Течнер, Университета в Осло, Норвегия
11:30 – 11:45
д-р Ема Смит
Глобални перспективи за измерване на резултатите от помагащите технологии: защо има значение и накъде отиваме
За да предоставяме ефективно помагащи технологии на хората, които се нуждаят от тях, трябва да разберем ефективността на технологиите, услугите, които ги заобикалят, и политиките, които управляват техния достъп и използване. Това изисква от нас да измерим резултатите, свързани с всеки един от тях, както в местен или регионален мащаб, така и сравнително в глобален мащаб. Глобалният алианс на организациите за помагащи технологии (GAATO), организация-чадър, която обединява национални и международни организации на заинтересовани страни в помагащите технологии, се зае да разбере най-големите предизвикателства, пред които е изправен секторът при измерването и използването на резултатите от помагащите технологии. Тази презентация ще предостави аргументи защо е важно да се говори за резултати от помагащите технологии и преглед на резултатите от проекта GAATO AT Outcomes.
Запис на презентацията с автоматично генерирани субтитри на български
Запис на презентацията с превод на украински/Recording with Ukrainian translation
11:45 – 12:05
проф. Морис Гринберг & д-р Евгения Христова
Допълваща и алтернативна комуникация през целия живот: Възможности и предизвикателства в България.
Запис на презентацията с превод на украински/Recording with Ukrainian translation
12:30 – 13:15
проф. Стивън фон Течнер
Допълваща и алтернативна комуникация през целия живот
Комуникацията и езикът са основни елементи на човешките дейности от ранна възраст и през целия живот. В ранните фази на езиковото развитие децата участват в комуникационни взаимодействия и усвояват лексиката, граматиката и прагматиката на езика (езиците) на съответната култура. С възрастта екстернализацията се превръща в основен елемент от езиковата употреба, а в юношеството творческата и гъвкава употреба става най-важната характеристика на усвояването на езика. В зряла възраст промените в разговорите и дейностите продължават да влияят върху придобиването на речников запас и отразяват идентичността и ролите на индивидите и тяхното участие в ежедневните събития и живота на общността. Хората учат език от езиковата общност и сами стават членове на тази общност. Процесът на езиково развитие е съпроводен с промени във функциите на езиковата среда, от насочен към децата език към равнопоставено установяване на значението. Използващите допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) преминават през същите фази, но са по-зависими от заниманията и подкрепата за получаване на комуникативен достъп. Родителите и професионалистите обръщат особено внимание на ранната интервенция, но усилията и заниманията трябва да се адаптират при преминаването през фазите на развитие през целия живот. ДАК е ключът към промените в участието, идентичностите и ролите през целия живот. Това е транзакционен процес: ДАК е резултат от комуникативен достъп и езикови процеси на развитие и средство за участие в дейности в живота на общността.
13:15 – 13:40
д-р Лоренцо Дезидери
Центрове за помагащи технологии за хора с тежки и множествени увреждания: концепцията на AIAS, Болоня
Целта на презентацията е да предостави общ преглед на структурата, организацията, както и на дейностите и принципите на специализиран център за помагащи технологии в Италия, като се фокусира върху ролята на тези центрове за насърчаване на участието на хората с увреждания през целия живот.
Запис на презентацията с автоматично генерирани субтитри на български:
Запис на презентацията с превод на украински/Recording with Ukrainian translation
13:40 – 14:00
Анна Кръстева – Един ден от моя живот
Симпозиум “Ролята на ДАК в превенция на насилието спрямо хора с комуникативни затруднения“
проф. Морис Гринберг
Въведение в симпозиума
Запис на презентацията с превод на украински/Recording with Ukrainian translation
д-р Робин Уайт
Достъп до правосъдие за лица с комуникативни затруднения: Международни насоки за осигуряване на достъп до съдебната система
Запис на презентацията с превод на украински/Recording with Ukrainian translation
проф. Ингеборг Тюмел
Подкрепа на процеса на споделяне за хора с интелектуални нарушения/интелектуални нарушения на развитието (IDD) и липсваща (или почти липсваща) функционална реч (LNFS) като първа стъпка за достъп до правосъдие на равна основа с останалите
Споделянето за преживяно сексуално насилие е първата стъпка за хората с IDD и LNFS за достъп до правосъдие на равна основа с останалите. В този контекст възниква решаващият въпрос как да се подпомогне процесът на споделяне. Документът представя проучване, в което 10 живеещи в резидентна услуга (5 ♀ 5 ♂, възраст: 23 – 53 години, 𝑥̅ = 33,7 ) говорят за своите възприятия за насилие, преживяно насилие и желани защитни мерки. Целта на проучването е да даде възможност на хората от целевата група да споделят чрез ефективна комуникационна подкрепа. Освен това беше тествано как разговорите, в които се използва мултимодална комуникация, могат да бъдат ефективно записвани на видео, транскрибирани и анализирани. Резултатите, получени в интервютата, могат да се прехвърлят при вземане на показания и други правни процедури.
13 ноември 2021
10:00 – 10:40
доц. д-р Кристине Стадсклайв
Прагматични умения на потребителите на ДАК в приобщаващото образование
Успешната комуникация зависи от прагматичните умения като избор на правилните думи в точното време. Децата развиват прагматичните си умения, използвайки своя език, което предполага, че общуващите с ДАК могат да бъдат в неизгодно положение, ако не са в среда, в която се използва техният език. Следователно, приобщаващите практики едновременно подкрепят и се подкрепят от развитието на прагматични умения. В проекта „Becoming an aided communicator “ (BAC) беше изследвано прагматичното разбиране. BAC е международно проучване с участието на много центрове, включващо деца, използващи ДАК, с когнитивно функциониране, отговарящо на възрастта им. Видът на използваните прагматични функции и доколко релевантните са отговорите на децата, бяха анализирани по отношение на типа на използваните средства за ДАК, вербалното разбиране и комуникативното функциониране на детето, образователната среда на детето.
10:40 – 11:05
Александра Йович
Глас за всяко дете – Регионален подход за повишаване на достъпността и използването на помагащи технологии за ДАК
11:05 – 11:20
Желика Цар & Жасмина Павлиша
Глас за всяко дете – инициативи и подкрепа
11:20 – 11:40
д-р Мария Янкова-Младенова & Анна Динчева
Подкрепа за системно въвеждане на помагащи технологии в образованието и повишаване капацитета на подкрепящи структури и услуги в страната
12:10 – 12:30
Моника Тод
Създаване на мрежа за ДАК в Унгария
Ще представя програмата AAC-Modell в рамките на проекта MONTÁZS (EFOP 1.9.2.-VEKOP-16-2016-00001), наречен „Развитие на достъпността до специални и обществени услуги за хора с увреждания”. Основните цели бяха създаване на 6 регионални центъра за ДАК в Унгария с комплексни услуги, напр. оценка на комуникационната компетентност; предоставяне на обучения и подкрепа за целевата група и техните семейства; подпомагане на професионалисти, работещи с лица с комплексни комуникационни нужди в специални и обществени организации. За постигане на тези цели трябваше да обучаваме професионалисти по компетенции за ДАК, създаване на специална библиотека за ДАК с широка гама от оборудване от нискотехнологични до високотехнологични устройства. Във втората част на моята презентация ще се съсредоточа върху изводите от 4-годишния период като добри практики, опит, бъдещи планове. Освен като координатор, работех директно с хора, семейства, професионалисти, което ми даде различна представа за използването на ДАК.
12:40 – 13:00
Ида Брандао
ИКТ ресурсни центрове за специални потребности – безплатни инструменти и ресурси за включващо образование
13:10 – 13:30
Томаш Грабовски
Да говориш без думи
Съвременните помагащи технологии в областта на ДАК са моята страст, те имат невероятен потенциал. Понякога се учудвам, че е достатъчно умело да комбинирам няколко елемента от това поле, за да се превърнат думите ми в ясно вербално съобщение. По този начин ставам равноправен партньор в дискусия за останалата част от обществото.
Любимото ми изказване е: Има наистина много варианти, начини за комуникация с човек, който по някаква причина има проблем с вербалната комуникация. Стига този човек да разполага с правилно подбран инструмент за комуникация, адаптиран към неговите индивидуални нужди и способности, и да имаме достатъчно решителност да опитаме.
14:30 – 14:50
Бьорн Тиблинг
Игри с поглед, които мотивират ученето
15:00 – 15:20
Мадалина Константин & Алина Туту
Безплатни ресурси, подкрепяне на ДАК и онлайн обучение в Училище за деца със специални нужди „Св. Никола“
Нашата презентация се фокусира върху стратегиите, които използваме в нашето училище за включване на невербалните ученици в онлайн обучението, така че да не бъдат изключвани в тежкия период на пандемията. В нашето училище невербалните ученици се обучават да използват нискотехнологични средства за комуникация (комуникационни книги, табла или карти) поради икономическо положение на семействата и училищните ресурси. Учителите използват училищни ресурси, за да осигурят подкрепа чрез ДАК за всяко дете.
15:30 – 15:50
Дейв Гилбърт
Какъв заместител на мишка да изберете?
С повече от 15 еквивалента на мишки, от които да избирате, гамата на Pretorian е най-широката в полето на помагащите технологии. Но коя мишка да изберете за конкретен клиент? Дейв Гилбърт обсъжда някои от начините, по които всяка може да бъде използвана и кои от тях са най-добрият избор за конкретни състояния, конкретни ситуации и конкретен софтуер, включително софтуер за ДАК като Grid 3.
16:00 – 16:20
АНЖЕЛА – филм на Вилма Карталска
филм за Анжела Пенчева
От раждането си Анжела е с тежката диагноза ДЦП, боец по душа, пълна с живот и любопитство към света около себе си, тя не позволява това да я прекърши. Нуждата й да комуникира свободно с хората, я довежда до изкуството, където макар и прикована на инвалидна количка – тя лети. Танцува, играе, пише и твори. Докато води тихата си борба за хората в неравностойно положение. Разказите на близките и колегите й, разкриващи силата на духа й и работата й, се редуват с анимирани парчета, където чуваме компютърния глас с който днес тя говори с нас, докато сгушена в количката си пише с очи с компютърна програма. В тях физическата свобода на анимираната Анжела я отвежда до всички мечтани места.
16:50 – 17:10
д-р Беата Баторовиц
Социалното участие и ангажираност на деца и младежи с тежки двигателни и комуникационни увреждания
Взаимодействайки с другите, децата се сблъскват и решават проблеми, общуват и се научават да обмислят гледната точка на другите. Социалното разбиране и прагматичното разсъждение са умения, които започват да се развиват по време на детските взаимодействия, докато децата участват в социални дейности като игра, действат във физическата си среда, взаимодействат с другите и се учат как да комуникират социалното поведение в съответствие с очакванията на обществото. Децата, които имат тежки двигателни и комуникационни увреждания, често нямат възможности за игра и взаимодействие с връстници поради ограничения в говора или движението им. Социалните взаимодействия често са ограничени, защото тези деца не са в състояние да контролират средата си чрез физически действия или комуникация. Въпреки че използването на наличните в момента технологии за ДАК (като устройства за генериране на реч) може да помогне, обикновено това е бавно и отнема много време, особено за деца и младежи с тежки физически увреждания. Тази липса на способност за общуване в реално време е особено проблематична при взаимодействията с връстници. Тази презентация ще обсъди текущите изследвания относно социалното участие на деца с тежки двигателни и комуникационни увреждания и възникващите доказателства за подкрепящи стратегии.
17:20 – 17:40
д-р Гейл Тийчман
Гласът като диалогичен: уроци от критични качествени изследвания с младежи, които използват ДАК
Как нормативните разбирания за „глас“ се вписват в изследванията с хора, които общуват по различен начин? Могат ли изследователите да „дадат глас“ на участниците, които използват ДАК? Качествените изследвания често разчитат на идеализирани концепции за гласа като лично притежание на автономен индивид. Това рамкиране предоставя повече смисъл на някои изказвания, като същевременно поражда опасения относно автентичността на тези, генерирани от участници, които използват ДАК. В тази презентация обсъждам тези въпроси в контекста на проучване за приобщаването, направено с млади хора, които използват ДАК. Извличайки примери от изследването и последващо приложение в други области, демонстрирам добавената стойност при концептуализиране на гласа като диалогичен. Разглеждам приложенията по отношение на изследванията и практиката като цяло, като подчертавам диалогичната връзка, която е цялата ни комуникация.
17:50 – 18:30
д-р Джуди Уайн
Прелюдия към ISAAC
ДАК е сравнително нова област на интервенция. Изолиран интерес към предоставянето на средства за комуникация за хора без реч започва да се появява в различни страни през 60-те години на миналия век. През 70-те години този интерес нараства и става все по-широко разпространен. По това време нямаше персонални компютри, интернет, виртуална комуникация. Знанията бяха разпространени чрез презентации на конференции, професионални и лични посещения по целия свят и от уста на уста. През 1980 и 1982 г. в Торонто се провеждат две конференции, които са посветени на хората без говор. През 1983 г. проф. Джон Юленберг е домакин на историческа среща в Лабораторията за изкуствен език в Източен Лансинг, Мичиган. Тогава се терминът Augmentative and Alternative Communication (допълваща и алтернативна комуникация) е официално приет и се ражда ISAAC (Международното общество за допълваща и алтернативна комуникация). Филмът “Прелюдия към ISAAC” беше създаден за виртуалната конференция ISAAC Connect, проведена през август 2021 г., с цел съхраняване на историята относно началото на нашата област. Тази презентация ще включва кратко въведение в този период от историята на ДАК и показването на филма “Прелюдия към ISAAC”.
Филмът може да бъде гледан тук
14 ноември 2021
10:00 – 10:40
проф. Джуан Борнман
Използване на ДАК за свидетелстване в съда: пример със случай в Южна Африка
Насилието над деца е широко разпространен глобален проблем, засягащ повече от един милиард деца – половината от децата в света (Hillis et al., 2016). Прегледът на публикуваните изследвания в световен мащаб показва, че упражняването на насилие (включително сексуално, физическо и емоционално насилие, както и пренебрегване и експлоатация) върху деца с увреждания е 21%, което се оценява като 3-5 пъти по-високо от упражняването на насилие върху деца без увреждания (Jones et al., 2012). Хората с комплексни комуникационни нужди са изложени на повишен риск. Тази презентация ще разгледа рисковите фактори, като се фокусира върху извършителите, професионалните лица в системата на наказателното правосъдие (полиция и съдилища), самите хора с увреждания, както и техните семейства. Допълващата и алтернативна комуникация (ДАК) може да позволи на тези лица да упражняват собствената си автономия, да вземат решения и да споделят информация, като по този начин им позволява да имат достъп до правосъдие. Ще бъдат описани различни комуникационни методи и стратегии, които могат да се използват в съда, с акцент върху скорошен казус в Южна Африка.
10:40 – 11:00
Идали Фернандез
Използване на екосистема от символи за успешна комуникация с ДАК в училище, вкъщи и по време на терапия
11:10 – 11:30
Хонзик Пржикрил
Включването… Път към толерантността
Хонзик Пржикрил е 13-годишен ученик в 7-ми клас. Има детска церебрална парализа, която затруднява движенията и говора му. Това обаче не му попречи да влезе в държавна детска градина на 4 години и да продължи образованието си в началното училище. Хонзик Пржикрил използва устройство за контрол с поглед и специализиран софтуер за комуникация Grid 3. С помощта на своята система за ДАК той може да комуникира със семейството и приятелите си.
12:00 – 12:20
Мерав Раве-Малка & Йедида Стеренберг
Инструмент за комуникация за хоспитализирани пациенти – проект на Национален център за ДАК ‘Езер Мицион’
Ommer Communication Board – download
Instructions for use of Omer communication boards – download
12:30 – 12:50
д-р Ади Нееман & д-р Джуман Наджар
Нашето училище говори с ДАК
Това проучване оценява проект за прилагане на ДАК в училище за ученици с аутизъм и интелектуални затруднения. Усвояването на ДАК в училищата е от съществено значение за осигуряване на възможности за комуникация между учениците. Този процес включваше предоставяне на знания и умения на училищния персонал. Проучването изследва отношението на учителите, знанията в областта на ДАК и практическите умения. Данните са събрани чрез анализиране на резултатите от дискусии и въпросници. Учителите, които участваха във всички модули, имаха най-високо чувство за компетентност в полето на ДАК. Тези учители бяха и лидерите в прилагането на ДАК. Всички учители докладваха висока степен на удовлетвореност. Това проучване предоставя модел за интервенция с ДАК за мултидисциплинарни екипи в училищата. Валидирането на мултимодалния модел за интервенция е отправна точка за прилагане на ДАК в различни училища и в общността.
13:00 – 13:20
Надин Фарис & Иън Лофлин
Inclusive Technology: Помощта, от която имаш нужда!
13:50 – 14:10
д-р Лия Калинникова Магнусон
Адаптиране на учебния процес във време на пандемия – предизвикателства за учениците със СОП и потребителите на ДАК
От 11 март 2020 г. пандемията създаде безпрецедентни предизвикателства в ежедневния живот на хората и обществата, особено по отношение на въпросите, свързани с възрастта, пола, етническата принадлежност и уврежданията. Образованието изпита големи смущения по целия свят. Затварянето на училища по света през пролетта на 2020 г. идентифицира цифровите технологии, дигиталните компетенции, новите подходи за партньорство в междусекционни и транснационални области като централно място в образованието за преосмисляне на предоставянето на различни форми на образование, подкрепяйки предоставянето му като основно човешко право. Швеция беше една от малкото страни, които решиха да запазят предучилищните и задължителните училища отворени по време на пандемията, признавайки необходимостта от затваряне само за средните училища/гимназиите и висшите учебни заведения. Общините получиха право да координират физическото и дистанционно обучение за предучилищните и задължителните училища в съответствие с местните пандемични условия. Данните около ефекта на пандемията върху учениците със специални образователни потребности (СОП) и потребителите на ДАК са доста ограничени и фрагментирани. Въпреки фрагментирания характер на данните, повечето от статистическите и тематични доклади подчертават, че пандемията е засегнала непропорционално и негативно уязвимите групи учащи – високо ниво на отсъствие от училище на ученици със СОП, лошо здравословно състояние сред тях и др. Презентацията ще се основава на анализ на национални доклади на Skolverket, SPSM (Specialskolmyndigheten) и др.
14:20 – 14:40
д-р София Калман
Преминаване от времето преди пандемията към периода след пандемията: загуби и нови възможности
През последните осемнадесет месеца светът научи за нови идеи, като домашен офис, електронно обучение, zoom конференции, карантинно затлъстяване, иРНК ваксини и др. От самото начало учителите и клиницистите признаха, че децата и юношите често се борят със страха, тревожността и други проблеми с психичното здраве. Причината е физическата и социална изолация, загубата на нормални ежедневни действия и ограничените възможности за освобождаване от стреса. Децата и юношите, използващи ДАК, също изпитват тези проблеми, така че е важно те да разполагат с инструменти за справяне с тях. В годините след пандемията включването може да стане фокус, отчасти поради противоречията му. Следването на интелигентните технологии и роботиката ще се превърне в предизвикателство за специалистите по ДАК, в противен случай техните ученици няма да могат да живеят с новите възможности. Социалната справедливост ще означава още една противоречива област: някои ще имат възможности да използват човешки и технически ресурси, други – не. Приоритетите на усилията след пандемията може да не включват хора с увреждания и комуникационни затруднения. Включването означава, че всички ние трябва да споделяме нашия единствен свят, така че специалистите по ДАК ще имат важната задача да се уверят, че хората, използващи ДАК, както и техните семейства, няма да бъдат изоставени, докато всички работим за един по-солидарен, по-устойчив свят след пандемията.